Някой от вас гонил ли е вчерашното слънце? Това слънце, което изчезва след един не винаги много изяснен залез, често дори без да проблесне за последно. То често си отива и дори без да видим как, когато хоризонтът на запад е покрит с облаци. Сигурно всеки е търсил вчерашното слънце... Нещо като книжката на Вежинов (ммм Синия залез ...май:) ), но обратно. За тези, които не са я чели -  когато Слънцето стане синьо е времето, когато всичко ще спре да се повтаря и ще настъпи всемирно щастие. Същото, но имаш чувството, че е отминало. Може би всяко отминало Слънце е по-красиво от тези, които идват след него. Така може да се обясни стремежа да го откриеш. Може и красотата му да се дължи на това, че никога няма да се повтори и е облечено в красотата на миналото, освен ако този израз не е твърде несполучлив. Но някои хора не виждат никое от всички тези слънца - минали, текущи, предстоящи, сини и т.н., защото те виждат само звездите. Тези хора не биха могли никога да видят синьото Слънце, при все, че и другите сякаш имат малки шансове. Разбира се, това всичко се базира на едно предположение, че то съществува. Струва ми се, че съществува и че е отминало, но съм пропуснал да видя, че е синьо. Както и да е, идеята дойде от една песен на една група, която така или иначе бях позабравил - линка долу и край :)

Миналото винаги е идеализирано, понеже веднъж преживял нещо, забравяш за трудностите, който са го споходили и оценяваш само добрите му страни.Затова според мен хората толкова стремително търсят своето "синьо слънце", защото живеейки в настоящето, те се вгълбяват в ежедневните проблеми и забравят хубавите неща, който след време преоткриват и идеализират. Поздрави за поста!

Поздрави за красивия пост...

Чак пък красив :)

ей владо, много поетичен пост - браво! :)

Махнах я, за да не я разберат много хора и да стигне където не трябва :)
А за това - :) Почти бях забравил, но се сетих :)