Странно е, когато се върнеш където си израснал ( или поне си допораснал). Шумен е по-оживен от колкото очаквах - коледни украси, сергийки по центъра и тълпи от хора, които се чудят какво да купят, за да зарадват близките си. Много познати лица и чести спирания, за да си кажеш с всеки от кога не си го виждал. Платото и гордо дремещия лъв над града бяха обвити в мъгли и едва се виждаха. Някога много ходихме там горе в гората. Изкачваме 1300те стъпала (по едно за всяка година, когато е имало България) и сме извън града. Това лято така и нямаше много събирания на заслони в гората. Тези събирания много ми липсват - огънят, събралите се хора около него, мистериозни звуци в дърветата около нас, пиянски песни, бутилки с мастика и бензин, които хвърляхме в огъня и бягахме по-далеч, за да видим как от тях излиза "дракона". Мисля, че няма да мога да се кача до горе да видя паметника и крепоста - сега е трърде студено за такава голяма разходка. Може би лятото, когато започне сезона на заслоните.
Започвайки тази тема не мога да поговоря и за нашето любимо място - пейките. Точно в подножението на стъпалата, разположени около едни странни фонтанчета или нз как да ги нарека изкуствени водни глупости, които никога не работят и в тях се заваждат жаби (това лято и риба имаше). Вчера минах от там и ми се сториха странно пусти - нямаше никой. Разбира се, защото сега е зима и никой не би седнал там да пие в тези минусови температура, но така си стоят в спомените ми - на всяка пейки по 4-5 души, а тези които не са се вредили - насядали по земята и стъпалата. Толкова пъти сме се напивали там (нерядко преди и заспивах там и се събуждах по изгрев в някоя градинка или пейка). Понякога, когато вече не можехме да стоим прави лягахме в тревата и гледахме звездите. Под теб е топлата земята, а над теб милиарди киломтери и светещи точки в небесата. За много от вас ще се сторят пиянски глупости, но така минаха годините ни в училище и сякаш само в 12 клас работата беше по-прилична.  Когато валеше се местихме под младежкия дом на завет и продължавахме. Едва ли е имало нещо, което да ни попречи да се събираме там. После се появиха интриги, други компания, които далеч не бяха добронамери, ние започнахме да се караме един друг и... пейките вече не бяха толкова хубави. Може би за това и последното лято почти нямаше големи събирания там. И все пак те ще останат в спомените каквито бяха едно време - препълнени, с носещи се охания на бира,водка,ракия,вино,мастика,уиски и какво ли още не. Това беше нашето място... Сигурно и вие имате такива и е странно, когато ги видиш след време. Не са такива каквито ги помнин, нали? :)

Това си остава нашето място...А за да не го забравим трябва просто лятото или, когато е по-топло да се съберем пак там или в гората, кой знае.

Да... Славни времена бяха :) Бойски, ти ли си ?

Трябва пролетта да се натоварим с ракиите и човалите горе и Миксера, че да е още по весело :р ...

Да е ... И Людмата! Къде без него :) От кога не съм му слушал простотиите...

Той си е по default горе :р

Да :) Ние да тотидем без да се разберем с него и пак ще го срещнем :)

нали се сещаш това е Лъодмата все пак :) дет не го сеиш там никне

човек нормално е така да стане... всеки учи някаде, после цяло лято бачкане... Няколко пъти в година да се съберат повече хора пак е добре ;) Одъртяхме и ние вече, не сме безгрижните пишлемета дето мислят само с кво да се подпукат петък :D

Ами два пъти ми се сецва кръста вече... Май верно одъртяваме :) Ти кой си?